My Blog

Пловдив. Зловещи неща са ставали в родилните домове в България по време на комунизма, твърди известният правозащитник и ексдепутат от Великото народно събрание проф. Янко Н. Янков. Преподавателят в Пловдивския университет е попаднал на секретни папки, от които става ясно, че неустановен брой бебета са били използвани през 70-те години на миналия век, за да се правят от тъканите им средства за подмладяване на партийния елит. „Технологията е разработена от Бехтерев - обяснява проф. Янков. - Той полага основите на свръхсекретните лаборатории в Русия - фармакологичи, психиатрични и др. Още през 20-те години руснаците започват да развиват т. нар. “фетална медицина” и използват човешките зародиши като суровинна база за изработването на медикаменти и други биологични екстракти. Целта е да се осигури дълголетие на комунистическите вождове. През 70-те години и у нас се създава такава лаборатория. Ръководи я ген. Иван Горинов, съпруг на Ангелина Горинова, секретарката на Живков. Научните изследвания ги ръководеше д-р Стефан Найденов.” Тази секретна лаборатория се намирала в столичната Онкология. В нея уж търсели лекарства против рак и СПИН, но са работили и върху използването на човешки зародиши за удължаване на живота и подобряване на самочувствието. Така за родните партийни величия били създавани допинги не на химическа, а на биологическа основа. От документите, които е преглеждал проф. Янков, се виждало, че е използвано всичко от бебешките телца. На практика от тях не е оставало и следа. „През 70-те години умъртвяването на бебета беше по-трудно, защото имаше стратегия за стимулиране на раждането - мъчехме се да станем 9 милиона - припомня професорът. - Освен това са се страхували да правят подобно нещо. Извършвали са го, когато са можели да го прикрият. Например, когато са се раждали близнаци, обикновено едното е изчезвало. Делата за осиновяване на разделени близнаци, които се водеха след 10 ноември, са случаен елемент. Явно децата са оцелели по някаква причина и са ги дали на други, защото вече не върви да ги върнат обратно на родителите им. Това бяха назрели случаи, които изведнъж избухнаха в публичното пространство. Но ставаше въпрос само за намерени живи и разменени деца. Затова хората остават с убеждението, че целта е била да бъдат откраднати и продадени на други, а това не е вярно. Целта е била те да бъдат убити и използвани като суровинна база.” Според проф. Янков убийства на бебета са ставали и в провинциалните болници, и в столицата. Бебетата, родени с деформации, са изкарвали „късмет” - не са ги смятали за годни за суровинна база. Затова пък често е била използвана друга схема - обявявали са едно здраво новородено за увредено, за да го използват за целите си. Проф. Янков е убеден, че екипът на д-р Иван Горинов е поддържал цяла мрежа по болниците. По онова време всеки дипломиран лекар е получавал и офицерски чин. Медиците са били принуждавани да подписват куп документи за конфиденциалност.
Проф. Янков не може да каже колко точно бебета са станали жертва на тази чудовищна индустрия. Той е търсил в папките най-вече информация за лабораториите, които са се занимавали с подобни неща. Убеден е обаче, че всички членове на ЦК на БКП са ползвали такива препарати от убити бебета. „По това време единственият юрист, член на ЦК, бе акад. Ярослав Радев. Аз бях негов асистент и съм го виждал как ги пие тези хапчета и тинктури. Той даже се гордееше, че използва най-модерните постижения на съветската медицина.”
Проф. Янков е разкрил, че българските лаборатории не са се занимавали толкова с производство на подобни „панацеи”, колкото с набиране на суровина, която са изпращали в Съветския съюз. Една част е отивала за съветския партиен елит. Според Янко Янков използването на подобни чудовищни препарати наистина е имало някакъв ефект: „Почти всички изглеждаха младолики и напомпани. Помня колко грохнал беше през 1969 г. Ярослав Радев, а когато през 1971 г. го избраха за член на ЦК, той лека-полека заглади косъма - изглеждаше подмладен. Явно имаше някакъв ефект, но едва ли е било само от това. Като член на ЦК Радев получи ново жилище, много пари, много любовници - студентките сами му се натискаха.” Според проф. Янков бумът в тази зловеща индустрия е бил от 1975 до 1986 г. След това експерименталните бази на КГБ са били изнесени извън България. ”Андропов и Горбачов са знаели, че страната ни ще бъде част от Европа, и е трябвало да прикрият следите. Изнасят експериментите в Либия.” Проф. Янков е убеден, че в Русия експериментите с новородени продължават с пълна сила. Той е проучил темата за българския вариант на „клането на младенците”, когато е подготвял своята монография „Танатология”: „През 1989-1991 г. в прокуратурата на Въоръжените сили при зам. главния прокурор - генерал Лилко Йоцов, имаше много папки с факти в тези области, защото не знаеха нито как ще реагира народът, нито как ще реагира Западът, и имаха готовност да проведат няколко камуфлажни дела, за да укротят нещата. После се убедиха, че това не е нужно, и папките изчезнаха. Като депутат във ВНС използвах страха на прокурорите от мен и четох голяма част от тези папки. От много документи самите военни прокурори ми извадиха ксерокопия, а аз ги дадох в посолствата. После, когато започнах да пиша за тях и да искам разследване, Лилко Йоцов и жена му по чудо останаха живи, след като в колата им гръмна бомба. След това той ми каза, че ако искам да съм жив, трябва да забравя какво ми е давал да чета. Аз му отговорих, че понеже искам да съм жив, няма да спра да говоря и да пиша за тези неща.”Макар проф. Янков да е дал гласност на престъпленията, извършвани в родилните домове, и до днес няма нито един подведен под отговорност за чудовищните експерименти. Според него последните промени в Закона за здравето целят и отваряне на пътища за изнасяне от България на суровина от тела на бебета. Убеден е, че зловещата индустрия изобщо не е спирала. „Това обаче вече не са лаборатории, а цели частни промишлени центрове. Повечето не произвеждат, а само консервират подобни продукти и търгуват с тях. За нашата мафия не е изгодно да произвежда суровината, по-печелившо е да я придобива и продава.“