My Blog

На 5 март тази година в електронната поща на e-vestnik се получи мейл. На редакционния адрес пишеше Kliment Dentchev - klimden -at- yahoo.ca. С учудване отворихме писмото. То беше кратко.

"На вниманието на Иван Бакалов. Поздравявам ви за всички усилия. Браво. Пращам ви моя репортаж за едно талантливо българско дете и успехите му тук в Канада."

Без подпис, само адресът показваше, че това наистина е Бате Климбо, както беше известен актьорът и художникът, преди да замине за Канада - в годините на комунизма, когато това се наричаше "бягство", а емигранта го наричаха "невъзвращенец". Невъзвращенецът Климбо не беше спрял да се вълнува от българите и българските работи. Чел беше нашия сайт (около 25% от читателите ни са в чужбина) и решил да напише нещо за българите в Канада.











Отговорихме му, че ще го пуснем, а само половин час по-късно той прати още едно свое есе - разговор със себе си (виж тук). Публикувахме всичко, той повече не се обади. А на 30-и получихме от неговия имейл адрес тъжна вест:



"Скъпи приятели и близки на Климбо,



Приятелка съм на Климбо, който ми беше повери мейла си. С голяма болка в сърцето ви съобщавам, че Климбо почина неделя, 29 март.



Аз загубих най-близкия си приятел.

Бог да го прости.



Даниела"



Потърсихме потдърждение на новината, но, уви, не беше шега. Отиде си Климбо, емигрант от 1978 г., любимец на децата в България през 1970-те. С бягството си създаде проблем на "Българска кинематография" - десетина игрални филма с негово участие станаха "трудни" за излъчване по телевизията, защото Климбо беше "невъзвращенец".











Климент Денчев или Бате Климбо, както го познаваха деца и възрастни преди повече от 30 години, е роден на 26.05.1939 г. в София. Завършил е актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1960 година. Работил е в театрите в Пловдив, Добрич и в Сатиричния в София. Снимал се е и в някои от най-успешните български филми, сред които "Войната на таралежите", "Сбогом, приятели!", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Козият рог", "Баща ми бояджията", "Изпит", "Откъде се знаем?", "Басейнът", "Тайфуни с нежни имена". Всяка вечер в предаването "Лека нощ, деца" той разказва весели и увлекателни истории, като през това време рисува върху стъкло.



Сбогува се с успешната си кариера в България и заминава в Канада през 1978 г., на върха на славата си. Там се жени за съпругата си Надин, френска канадка, с която се запознал в първия снимачен ден в канадската телевизия, където отишъл за участие в сериал.



След 27-годишно мълчание той за първи път се върна в София през 2006-та година, за да се снима в игралния филм на режисьорката Иглика Трифонова "Разследване", продуциран от Росица Вълканова.



Един прочут някога и позабравен актьор си отиде, но, съдейки по коментарите във форумите мнозина ще го помнят и скърбят за него.



За Климбо - История с царски флумастери (от в-к Форум)

Борислав Николов



Историята е простичка: през 2005 година Симеон Сакскобурготски подарява на Климент Денчев портрета си, надписан със сребърен флумастер. Рефлекс на художник, Климент Денчев вижда, че въпросните флумастери са на привършване, и чрез приятеля си от детинство, Коста Цонев, изпраща набор златни и сребърни флумастери на Негово Величество; да не се излага пред чужденците демек. В отговор пристига картичка до Климент Денчев, в която Симеон Сакскобурготски благодари за изключително практичния подарък.



Всичко това и около още сто неща Климент Денчев разказва бързо и очарователно с онази ведра усмивка с която сме го запомнили още от времето когато ни приспиваше всички нас със Сънчо, в един друг живот, в една друга България. Сега сме в Монреал, Климент Денчев е на 66 години и живее в жилище изтъкано от вълшебни картини и предмети, всеки със своята история. И понеже стана въпрос за история, досещате се, че тази със Симеон е просто една от многото. Контекстът е важен! – вдига пръст Климент и разказва как през 80-те години, след дълги усилия успява да изпрати в България либретото на Кандид. Месеци след пратката, при едно телефонно обаждане на въпроса му, дали либретото е дошло живо и здраво, получава нашенския жизнерадостен отговор: ама разбира се, отдавна! За мерси и дума не става, естествено.



Мнозина от живеещите тук отпреди 1989 година, веднага ще разберат за какво говоря; връзките с България в онези години са били нещо доста сложно, а благодарността – някакъв, поне според мен, естествен отклик дори само за тази трудност.











Que nada! И сякаш историята на Климент Денчев, цялата, е една такава; ясна, чиста, блестяща. И може би недостатъчно оценена от всички нас. Януари 1990 година, всякакви субекти от български произход питаха: Ти видя ли Климбо, бе? Така, понеже е българин значи, известен, и дори успял, нищо по-естествено от това да кацнеш и да се поинтересуваш дали именития ни сънародник е в числото на вече – познатите българи. Малко като гостуването у Иречек.



Това време отмина, утаиха се хората, заприиждаха нови българи, някои от които доста млади и които съответно не са гледали Сънчо от 80-те години. Така че – кой е Климент Денчев?



Артист по образование, дете на ВИТИЗ и съвипускник на Жоржета Чакърова, Васил Михайлов, Светослав Пеев и още цяла плеяда, Климент Денчев страда от няколко зле гледани в България от 70-80-те години качества; така например рисува без да е учил в Художествената академия – кощунство! Но къде, къде по-страшното е друго – усмивката му. Усмихва се, човекът. Не се подиграва, не издевателства с властта, а просто така; усмихва се. Притчите му, кратки, от четири реда, придружени с усмивка и картина, край нямат. Ето една: върви кафява крава по моста и предизвиква задръстване; движението спира. Идва бързо милиционер, и, възхитен от резултата назначава кравата на отговорен пост: регулировчик на мост! Боже, колко вопли от всякакви главни редактори, цензори и прочие граждани! Така! Ти значи се подиграваш с родната наша милиция! И сравняваш милиционера с говедо!











И, понеже посъветвали Климент да си потърси работа в другата телевизия, и той взел препоръката буквално, та пристигнал в Монреал. Кариерата му в Радио Канада е светкавична и бляскава; повече от десет награди за "Le Lion et la souris", предаване с което той запленява детските сърца, точно по същия начин, както някога Сънчо в България. Едно доказателство, че талантът вирее навсякъде. Следва през 1981-1984 публикацията на "Климбо", която обединява негови текстове и илюстрации. Един тукашен критик казва така: "Публикуването на творбата спести на квебешките родители грижите на българските, чиито деца до такава степен са се идентифицирали с Климбо, че рисували по всички прозорци".



Материал на e-vestnik.bg



Допълнение от иде.ли:

Климент Денчев писа и на иде.ли с коментар на статията от "Стършел" (част от негова книга) "За социализма в Канада", след което изпрати материалите си:

Награда на Cirque du soleil за Елица Никова

Представям ви: Нелли Монева

Уна палома бланка



Разменихме няколко писма, а после получихме тъжната вест от Даниела...



Поклонението на незабравимия Климбо ще се проведе на 4 април 2009 в погребалния дом на 4525 Cote des Neiges, Монреал (тел. 514 342 8000). Домът ще бъде отворен за поклонение в 14 ч., началото на церемонията е в 14.45.



Негови приятели създадоха и групата "Климбо - Климент Денчев" на Facebook, за да публикуват там мисли, спомени и снимки.



Вечна му памет.